От делника си тръгват мълчешком
и любовта, и вярата полека.
Товар излишен те се чувстват, щом
пò вълк от всички вълци е човекът.
Денят отдавна крее, нелюбим,
сирак опърпан в сенките се свира.
Лютѝ благотворителният дим –
за камерите, славата, сеира.
Старица милостинята брои –
за хляб и мляко – в дрипава торбичка.
Тя знае: и да има рай, дори
и там изглежда, че не пускат всички. ...