2.01.2018 г., 14:22 ч.

Къде сте- 2 

  Поезия » Друга
355 1 6

Къде си детство непорочно?

Къде сте мигове безгрижни?

И сякаш времето нарочно

запазва спомени престижни.

Къде си босоного лято,

когато във Бургас на плажа

със цялото махленско ято

стърчахме там на плажна стража?

Къде са школските години

и първия учебен ден?

С ръце, надрани от къпини,

поднасяхме букет зелен.

Къде сте весели бригади

в далечни малки селчица?

И как край селските огради

деляхме женски сърчица.

А как студентското ни време

отмина бърза, като влак.

Във шкафче дипломата дреме

със стар олющен бронзов лак.

Защо са звания и титли?

На кой потрябвали са днес?

Животът е от страх пропит ли,

че няма вече блага вест?

Несвойствена игра и вяра

във новия ни ден царуват...

И днеска с изкривена мяра

морал и ценност се редуват.

"Къде си?" и "Къде сте?" – питам

за всичко било е до днеска.

На сън във минало се скитам,

на яве целият съм в треска!

 

Стихотворението е от стихосбирката ми "Внезапни мисли" – 2008

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно си предал тази носталгия, Колич! Честита нова година! Желая ти много вдъхновение за нови прекрасни творби!
  • Благодаря, Приятели!
    И аз ви честитя Новата година и ви пожелавам да се сбъдне всичко онова, за което сте си мечтали! Бъдете здрави и щастливи! Поздрави!
  • Боли от носталгия по нещо отминало и невъзвратимо...
    Нека щастливите спомени усмихват дните ти, Ники!
    Весели зимни празници!
  • Много ми хареса, Никола!
  • Хареса ми😊🍀ЧНГ!
  • Много тъга! Хубав стих!
Предложения
: ??:??