Къде съм аз? Душата ми – вселена,
пътува между бъдеще и минало.
От хиляди звезди е осветена,
дори когато в ступор е застинала.
Къде съм аз сред многото въпроси
в главата ми забити като копия.
Опитвам всички грехове да нося,
затънала сред блато от утопии.
Къде съм аз? Отворила сърцето
за мъдростта космическа на времето
и виждам там хармония, където
вода и суша се прегръщат шеметно.
Къде съм аз? В отломки на комети
и в пъстрата шевица на сезоните.
От жажда да живея съм обзета,
простете любовта ми непресторена!
© Nina Sarieva Всички права запазени