29.07.2013 г., 23:29 ч.

Къде заровена е добротата 

  Поезия » Философска
668 0 4

Планетите ми предвещават -

нещо хубаво ще ти се случи,

като наивник им повярвах,

работа и живея, и не ми е скучно.

 

Не ми е скучно - дар имам от съдбата,

умът ми вечно да е неспокоен,

сърцето ми да бие с пулса на земята,

когато трябва -  да бъда непокорна,

 

с моите риторични въпроси,

къде заровена е добротата,

нали човекът разум носи...

И съм бездумна, и съм сиротна...

 

Сиротна, но раменете ми са яки,

не вярвам, че светът е лош и илюзорен,

знам, бяла лястовица някога ще кацне,

томахавката си само да заровим.

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??