smile1 (Валка)
448 4639
18.11.2010 г., 15:58 ч.

Където и да си 

  Поезия
658 0 5

Ако си някъде там, 
на другия край на света
и погледнеш небето 
с пръснати златни звездици,
представи си, че съм сред тях, 
твоята нежна звезда -
отражение златно 
в твоите мъжки зеници.
Ако си близо до мен, 
погали ме тихо с глас,
с пръст избърши от лицето ми 
тези издайни сълзи -
те са случайни, 
от вятъра,
не искам да плача и аз -
разкажи ми твоята приказка, 
как вярваш в тъжни очи.


© Валка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Нежна обич!!!
  • !!!


  • Есенна приказка
    / по Сказоч - Ник /

    Есен... Ваша Святост, нима е възможно
    залъци злато в краката да пускате?!
    Колко обещаващо, колко тревожно
    вятърът цепи изпръхнали устни...

    Свита мъглици веждите мръщи:
    - То не е за него... Какъв етикет...
    Той си е селянин... Не е от нашите, всъщност,
    нищичко синьо... Просто поет...

    Ваша Милост, дарявате Чудото!
    В прозореца, нощем, блъска дъжда...
    Вашата Целувка е лека простуда...
    Как не ми дава спокойно да спя...

    Може би, само мислите мелят,
    това което шепти листопада?!
    Може би, само косите - виелици
    пак ще ме милнат, като награда...

    Ваша Прелест, рижо момиче,
    аз още се уча горещо да пия...
    Сърцето Ви, зная как ме зарича
    да не влизам в хралупа, в снега да се крия...

    Втурва се Зимата нахално и лудо...
    В бяло, разправят, се също скърби...
    Ваша Милост, не искам да Ви загубя!
    Снегът е в очите ми... Пари... Боли...

    Ваша Святост, стих се реди...
    Ваша Прелест, мисля за зрънцето...
    Как на разсъмване сладко се спи,
    щом си прегърнал рижаво слънчице...

    Зем.
  • тиха обична молба!
Предложения
: ??:??