И всички тръгнаха на път,
да търсят хляба си далече.
Така разбърка се светът
и друг отдавна си е вече.
По- близки ли ще сме си днес
говорейки си от екрана?
Расте технически прогрес,
животът ни зомбиран стана.
Когато чумата отново
по нашите души почука,
не й отваряй, а със слово
ти потърси ме... аз съм тука,
където любовта е жива
и вечно млада, и красива!
Говорят ни за хуманизъм,
за щастие, за свободата...
Наложил маската, цинизъм,
ни дърпа все към тъмнината.
И споменът ни е изгубен,
и бъдещето брули вятър,
и в този хаос в теб съм влюбен,
но не във роля, в стар театър.
Когато чумата отново
по нашите души почука,
не й отваряй, а със слово
ти потърси ме... аз съм тука,
където любовта е жива
и вечно млада, и красива!
На сцената прахът е само,
завеса даже не помръдва.
Във залата е просто нямо,
невежеството злото сбъдва.
И призрак, ако искаш ти,
безспир в съня си ме наричай,
но твоето сърце лети
към мен и с него ме обичай.
Когато чумата отново
по нашите души почука,
не й отваряй, а със слово
ти потърси ме... аз съм тука,
където любовта е жива
и вечно млада, и красива!
Не мога с плам да вляза в храма,
претъпкан е от грехове.
И Бог- Творецът там го няма,
от Небесата Той зове.
Да вярвам до безкрайност искам,
че истината побеждава.
Надежда в дланите си стискам,
духът един не се предава.
Когато чумата отново
по нашите души почука,
не й отваряй, а със слово
ти потърси ме... аз съм тука,
където любовта е жива
и вечно млада, и красива!
© Асенчо Грудев Всички права запазени