• Обикновена роза съм
  
• Двайсет грама душа
  И когато полека пристъпи, тя – красива, с коса до нозете, всичко евтино вече е скъпо и безценно е вс...
• До последната тънка игла
  Нямам време за късни раздели в тишина, от която боли. Само длани, до болка поели шепа кръв от фалшив...
• Душа
  Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Още произведения »