ulianka (Юлия)
85 296
16.02.2014 г., 16:37 ч.

Където се целуват ветровете 

  Поезия » Философска
790 0 7


На моето балконче - кръстопът,
където се пресичат ветровете:
въздишката от подбалканска гръд
с целувката южняшка от полето.

В тераската ми - само метър-два,
не се задържа стръкче цвете -
те пушат тук лулата на мира,
кръстосали крака на парапета.

Не мога, казвам, да ви приютя,
не мога да ви вържа със въжета,
(човек се ражда с алчността,
да притежава даже ветровете).

И оживява мигом бялото пране,
разсича въздуха с по два ръкава,
които се превръщат във криле,
а слънцето - в медал за храброст -

награда, че съм спирката по път,
където се целуват ветровете.
Преди тайфунено да се взривят,
на моето балконче цъфна цвете.

 

Юлия - 16.02.2014*

© Юлия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??