25.12.2007 г., 13:55 ч.

Към България 

  Поезия » Друга
890 0 6
Родино свята, мой корен, моя майка,
обич и най-свидно кътче на земята!
Напуснах те, а не е трябвало!
Далеч отидох, а така боли.
Сърцето ми по теб изгаряше,
докато скитах се по чуждите земи.
Без теб, Родино, бях като слепец -
без път и без посока.
Но някъде във своето сърце,
аз пазех любовта към теб дълбоко.
Тъгувах, страдах на колене пред тебе падах.
Препъвах се и се изправях, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Уорендър Всички права запазени

Предложения
: ??:??