Към хоризонта лодка плава...

                                 Белеет парус одинокый...

                                             М.Ю.Лермотов

Самотна лодка в залезът отплава,

играе вятър в белите платна

и грациозно тя се залюлява

удари ли във борда ѝ вълна...

Изрязан е на фона на небето

вълшебният ѝ, дързък силует

и в този миг тя всичко е, което

в мечтите си би пожелал поет!...

... Надмогнал гравитацията властна,

която го закотвя на брега

и рутината, със която го опасва

Животът му- да полети сега!...

И с лодката... Оная... Безразсъдната,

изпаднал с битието си в конфликт-

над бездната да полети... Бездънната,

с незакърнял от птиците инстинкт!...

Да бъде тържество за сетивата

дори и всеки неразумен ход,

а тръпката дошла със свободата-

отново да е начин на живот...

... Щом залезът се разпиля в магични,

оранжево-червени цветове,

а вятърът извая фантастични

и приказни в небето светове,

припламнаха на лодката платната,

тя просто като факел затрептя,

а разгоря се даже и водата

край нея с нереална красота...

Но с бурен порив вятърът опъна

платната ѝ до скъсване почти

и лодката във залезът „потъна”-

отнасяйки там моите мечти!...

... и тръгвам си замислено по плажа

обезмечтен, че моите следи,

и всичко друго, толкоз маловажно,

ще заличат прибойните вълни...

Коста Качев,

07.09.2014.