Ще спукаш ли моите вени
ти, сладко заразна любов?
Ще тресеш ли сърца споделени
щом носят живот, болка и гроб?
Ще превърнеш ли моето его
в един всеотдаващ се роб?
Ще поникнеш ли точно където
е време да кажа ти – стоп?
Ти избираш какво да ме правиш.
Аз съм в грях заблудено дете...
Във водите ти често се давя,
в дълбините ти често боде.
Ти, неосъществима химера,
ме караш да дишам със дъх,
който немирно превзема
всеки безизворен връх.
© Георги Бъчваров Всички права запазени