perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
25.11.2008 г., 16:57 ч.

Към майка си 

  Поезия » Друга
905 0 18

Ти ли си, мамо, мене проклела,

ти ли си песен със сълзи преплела,

та скитам безцелно, покой не намирам,

по пътища прашни вървя и не спирам.

 

Бащиния ли си имот заложих,

тебе ли на трънен стол положих,

та нямам жена, която да любя

и моя живот, мамо, изгубих.

 

Весело, мамо, се смеят очите,

вицове много аз зная, разправям,

но сякаш угасват в очите лъчите,

в студена жарава, там, пепел разравям.

 

Приятелка нямам, не ми е притрябвала,

целувките само са спомен за Юда,

вехне сърцето без обич, ограбено,

сега любовта е порядъчно луда. 

 

Ти си за мене, мамо, едничка,

в тебе повярвах и силно се вричам,

угасна сърцето ми, обич, и всичко,

сега не остана какво да обичам.

 

Ти знаеше, мамо, аз много мечтаех,

за обич, да бъдем с любимата двама,

когато обичах, за друго нехаех,

сега ме очаква гробовната яма.

 

Заклех се в душата, това ми остана,

прегръдките твои са сетна утеха,

когато в живота ми мене проклеха,

гласът ти е, мамо, не глас, а камбана.

 

Ти и баща ми за мен сте най-мили,

сега ви прегръщам в най-късната доба,

и нека изгният коравите жили,

когато утеха най-свята е гроба.

 

 

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??