Към Олимп
Олимп е планина от суета.
Героите са все едни и същи.
Атлас крепи на рамене света.
Сизиф търкаля камък. И го връща.
В скалата впримчен, пъшка Прометей.
Тантал без хляб и без вода се мъчи.
Менадите разкъсали Орфей,
в безумна чалга задниците кълчат.
Херакъл е на кладата. Гори!
Животът му друг няма да повтори.
Светът и днес е същия. Уви! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация