Когато чувстваш се на дъното,

загърната в безмълвна самота,

докосни с длан отраженията в тъмното,

създай си сам пламтяща светлина.

Когато си затворен в крехката си същност

и ограден си от безмилостни стени,

погледни в душата си - вратата незатръшната,

усмихни се на утрото, дори и да боли.

Когато безумно умираш от жажда,

и ледени езици сковават дъха,

протегни ръка за блян който преражда,

разпилей страст да разтвори греха.

Когато чувстваш се безпътен,

прозрачен, като рисунка на стъкло,

открадни си цвят от ураган безпътен,

обречи се на изпепеляваща любов.

Когато в теб кънти отново тишината,

и отново ражда се безсмисления страх,

вслушай се в нежния акорд на душата,

разбий илюзиите на пух и прах.

Когато си уплашен, че трябва да се бориш,

със собственото, неразделно "АЗ",

попитай сърцето и ако него обориш,

душата ще бъде под твоя власт!