Наведох се почти, като в поклон
да чуя как скимти един несретник,
помолил за храна и за подслон
изправения гордо в мен, проклетник.
По спомен, (или навик) жалостив съм.
Склоних да му помогна с ясна мисъл,
че щом се влачи бос и скъсан,
съдбата нему друг я е написал...
Уви, за мое чудно изумление
човека ме погледна и се смръзнах!
На лик досущ е, сякаш мене -
небрежен, тъжен и небръснат... ...