18.07.2024 г., 23:06 ч.

Към себе си 

  Поезия » Философска, Гражданска
224 2 6

Как си днес, лудо момиче,

годините вече тежат ли?

Къде ли е волното птиче,

криле му още кръжат ли?

 

Лудо момиче, кажи ми,

мечтите свои как сбъдна?

Отне ли чуждите грижи,

добро при теб ли се върна?

 

Сломи ли злото с усмивка?

Разсея ли облаци черни?

На чие рамо притихна

и где ги приятели верни?

 

Сполай ти, смела девойко,

с тебе в жена се превърнах.

Споделях дните си гордо,

никому гръб не обърнах.

 

Време без жал подарявах.

Чуждите болки прегръщах.

В трудности не се предавах,

сълзите свои преглъщах.

 

Връщам се често при тебе

воля и смелост да взема

и с младостта непорочна

пак своя път да поема.

 

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Въпреки развитието, заложено в нас като биологичен закон, правим опити да се завърнем чрез паметта си в далечното минало и да почерпим от него сила и добродетели. Това е един своеобразен уроборос. Стихът се лее плавно и напевно и доставя наслада.
    Поздравление, Ромашка!

    П.П. Благодаря ти за подкрепата!
  • А как си днес, лудо момиче?
    Много е хубаво!
    Поздрави!
  • Пете, Тони, Влади, благодаря за подкрепата! Пожелавам ви прохлада в огнените дни!
  • Кръговрата на живота. Хубаво е!
  • Много ми хареса, Злати!
    Като песен се лее!
  • Хареса ми. Препоръчвам.
Предложения
: ??:??