Към Слънцето
Себе си
да можех
към Слънцето
да лисна.
На въртележката
от снопове-лъчи
към Слънцето.
Към Слънцето.
Да се завъртя.
Нагоре –
в намаляващи
окръжности.
Към
концентрираната
истина.
Нагоре все –
водовъртежно.
Към Слънцето.
С лъчите
да си тръгна.
Във белите им длани
да се скрия.
Парещи.
Към Слънцето.
А залезът
дано изтрие
всякакво съмнение,
че съм
съществувала.
© Мишелина Всички права запазени
http://youtube.com/watch?v=SsgMQ-DQmzI&feature=related