Очакваш ме. Нали?!
Отсреща си застанал
на пътеката, която
води към каменния мост...
Виждам те. Стоиш,
очаквайки... с надежда.
Това момент ли е на
изненада?!
А аз ги помня...
Всички приливи и отливи,
останали във времето.
И всички дни,
и всички вечери...
Сега вървя.
Към теб съм тръгнала.
За да достигна... себе си.
© Нели Всички права запазени
Прекрасен стих, Нелка!!!