Във тихите гънки беззвездни
на нощ най-притихнала, свята,
споделям зова на сърцето
и вопълът скрит във душата.
И в нейните пазви оставям
копнежите Ти да дочуеш,
издумани с вяра най-чиста,
споделяни с простички думи.
Закътвам молбата си тиха
във мен като зрънце да зрее
и тайно с надежда за утре
чрез Теб като цвят да изгрее.
© Сеси Всички права запазени