Ти вечност – миг раздаде трепет
денят ми светъл приглуши в тъма.
Уби живота в мене, блед и крехък,
погуби личността, преди тя сама...
Излъгани надежди все раздаваш
тъй щедро благосклонно и на мен,
душата ми неверна оскверняваш
с бича на пощада в ума ми заслепен.
Мойто време дадено изтича -
един живот неразбран, неоценен.
Обръщам се назад – на цирк прилича,
уж трябва да съм весел, а от мъка съм сломен. ...