11.10.2022 г., 12:15 ч.  

Kъпина 

  Поезия » Друга
239 6 7


Душата цяла нощ си близа раните,
в очи на куче цяла се побра.
Изплака я дъждът. А за избраните,
не е била достатъчно добра.

Не се побира в мерките, калъпите,
бодлите на къпината стърчат.
Във времето на злобните и тъпите,
тя никому не е ни роб, ни брат.

На делника си залците, коравите,
раздава на хайванче и дете.
Калем не хваща, ако се надявате,
къпина. А и в блато не расте.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??