Кървав печат
Спуска се нощта.
В планината притъмнява.
Над смълчаната гора
луната плахо изгрява.
Тъжна, замислена, сама
тръгва пътя си да дири
в небесната тъма
по звездните ориентири.
Вихър тишината подгони.
Дъбове стари тела разклащат.
Листата в гъстите клони
тъжен разказ захващат.
За народното приготовление,
за неравната борба
на свето Преображение
започнала в Странджа планина.
За дружините смъртни
тръгнали към спящите села
по пътеките стръмни
обляни от лунна светлина.
За радостта народна
на слънцето с първите лъчи,
донесло жадуваната свобода
за поробените им души.
За дружините тръгващи с утринта,
с комити в нестройна редица,
съпроводени от риданията и плача
на жените и дребни дечица.
С огън горящ в сърцата
към огъня - клада за тях
в името на свободата
запален от народния гняв.
В земята кости да положат,
с живота да се разделят
и кървав печат да сложат,
в историята страница да скрепят.
По случай 110 години от Илинденско-Преображенското въстание на българите в Македония и Одринска Тракия.
© Никола Яндов Всички права запазени