670301 (Павлина Гатева)
1387 361
10.11.2011 г., 20:52 ч.

Кървава приказка 

  Поезия » Друга
640 0 14

И когато разбрах,
че едва ли ще ме обичаш
така, както искам,
аз взех големия паренхимен нож
и отрязах онази част от душата си,
протегнала се като ръка за просия.
Мислех, че душата не кърви,
но, Господи,
колко много кръв изтече наоколо!
Измих я и я подсуших,
а когато изсъхна,
оказа се,
че структурата ù е пореста
като на гъба.
И тогава взех едно зрънце,
в което спеше надеждата,
и го мушнах вътре.
За да дочака времето за покълване.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??