10.01.2009 г., 20:21 ч.

Кървяща рана 

  Поезия » Философска
800 0 9
 

Кървяща рана

 

На стон един,

изтръгнат от душата,

с тих тътен

ехото отвърна!

Болка кратер си отвори,

жестока бе съдбата.

Скреж покри лицето

на обречен,

нали духът му 

беше вечен!

Скри се той

от погледите хорски,

пое на път

в без крайностите морски.

Писъкът остана 

и кървяща жива рана!

 

 

 

 

 

 

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??