От всичките безумия във този свят,
белязаните тегля - с къса клечка.
За мен късмета вечно е заспал.
Изобщо целият съм груба грешка.
Незнайно как, но ме привлича
най-трудното и невъзможното.
Че Господ смелите нали обича?
(Каква ти обич към безбожника.)
Та, сигурно ще ми дадат медал.
Наесен, че да зрейнат тиквите.
Що имах, всекиму раздал -
любов и чувства, чак до свикване.
И всъщност точно тъй забравям как,
аз силно, истински съм ви обичал.
За мене - къса клечка е основен знак,
че няма доживотно вричане...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Всички права запазени