Валери_Станков (Валери Станков)
1384 941
2.12.2022 г., 11:19 ч.

Къса мъжка песен 

  Поезия
651 1 2

Дъждът си рохолѝ като по ноти.

Преля и от казаните с боклук.

И – сякаш че Лучано Павароти

ми пее във среднощния улук.

 

Градът се сви – и в нощната патрулка

заспа най-сетне тъпото ченге.

И аз нахлупих мократа качулка –

и тръгнах да те търся по "Леге".

 

Представих си, ако за мен си мислиш,

как на Петте кьошета ще ме спреш –

и аз – печален като в скеч на Disney,

в "Света Неделя" ще ти пална свещ.

 

Една красива, малка Дама в бяло,

окъпана от есенния дъжд.

И в мен – старик по мисъл, дух и тяло,

ще се завърне пролетният мъж?

 

Ще те прегърна може би пред ЦУМ-а?

Или – в линейката към "Пирогов"? –

Жена, с която губя ум и дума.

И просто онемявам от Любов.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??