В живота всеки е самотник,
ковач на своята съдба...
И няма бряг за тази самота...
За един живот едва започващ,
едва зараждащ се, а предрешен,
невинен, а осъден преди да е роден.
И не стигат сълзите в нощта,
и не стига прегръдката на тъмнината,
обгърнала ме тук сама...
© Нана Всички права запазени