Не ми се щеше да оразмерявам скръбта,
която така и не зае никакво място зад себе си.
Къде и Как?
Ослепената есенция – „Опитай да поплачеш.”
Как и къде?
И сам не подразбирам
тръгването на една вселена,
недочакала нито да отворя някаква врата,
камо ли да се вгледам в безстроя на човешки сенки.
Ти там ли си, Бабо?
И защо започнах да пия толкова вино?
И двамата ли го обичахме или само аз? ...