Забравен сред тревите на октомври
щурецът пее августовска песен.
Изгубен във сезона, не съзира
как в него бавно песента замира.
Той дълго вика своята любима
унесен във гласа на свойта лира.
Припламваха крилата му от пурпур,
светлееха крилата нажежени,
до болка нажежени и опасни.
Във тихата утроба на октомври
притихва вечерния вятър уморено
и песента му бавно се разпадна, ...