на Валя
Опитах се подобно на Вапцаров, свойте
вери да бронирам във гърдите.
Но стреляше с куршуми бронебойни,
стреляше Животът - и не питаше!
И много нещо в мене бе убито!
Много нещо в мене бе ранено!
Разлагах се, самичък, във очите си.
Разлагах се - без опело, без погребение.
…Но останаха във мене късчета -
малко, но достатъчно останаха.
С които да издигна къщата,
в която да живеем. Двамата.
© Кольо Колев Всички права запазени