6.04.2011 г., 19:41 ч.

Късмет 

  Поезия » Философска
629 0 0
късмет
Такъв ли е моят пусти късмет,
та все още изживявам нереални мигове;
а след стъпките ми птици кълват
неизречени мисли, покълнали между бурени.
Приятели мои сега са и слепите, защото
виждат желанията ми, заровени в пръстта;
мои приятели са и глухите, защото
улавят звуковете на живота и на радостта.
Взрив ли да възпламеня, та да ми тръгне късметът
и лястовици бели да не гоня по празните писти;
ала от взрива ще почне да чува глухият, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Митев Всички права запазени

Предложения
: ??:??