Късни мисли

11.11.2008 г., 8:15 ч.

Поезия » Философска

648 0 1

Късни мисли

На вятъра гласът се чува зад прозорците,
разхождайки се нервно пред нощните очи,
надбягвайки се бързо с изгубените спомени,
отлитайки високо - там, с волните мечти.
Каквото съм направила - отнесло го е времето,
доволно или не от моите дела,
които ще открият на своите поколения
следите и пътеките от свършили неща.
Нощта е там - зад ъгъла,
нощта е там и води внезапната тъга,
която ще изтрие най-радостните мигове
и смисъла щастлив, натрупан през деня.
Къде съм аз самата, какъв е моят свят -
ще разбера, когато изплувам в светло пак.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

teodoraulieva (Теодора Иванова)

2008-11-11T08:31:32+02:00

Каквото съм направила - отнесло го е времето,
доволно или не от моите дела,
които ще открият на своите поколения
следите и пътеките от свършили неща.
Браво!