Някак неудобни са пространствата...
Нима това е окончателен кръг?
Разрушените чувства странстват,
но накрая всеки си намира кът.
И в този тъй уютен,нежен ъгъл
живеят нашите несподелени светове.
Живее любовта!Кой-кого е лъгал:
сред нощите ни неизменно ще зове!
И всяка дума ще е от значение.
Нима тогава словото добива плът?
Когато търсим смисъл,е явление!
И пак поемаме към оня таен кът.