Днес с есента другарувах
и разговарях с клошаря,
с кучето Чарли флиртувах,
някъде, далеч от Олтара.
Там, не милеят за Храма.
Не знаят дори и молитви.
В очите им свети измама
самотника Бог да надхитри.
А Той ги обича – отчаян –
ведно и с човешките грешки.
С адрес между Ада и Рая,
всички плачем от глупави смешки.
Но смъртта си снове безпогрешно,
а бебето я попържа.
Нека Бог сам се оправя,
но и Той ръцете закърши.
... Навън пак пъстреят градините...
и животът не иска да свърши....
Приятел, не кради от годините.
Поживей в мига, но без скука.
Почерпи само с глътка надежда
и да пием кафето си тука.
© Виолета Томова Всички права запазени