Малките щурчета оцеляха –
как не се удавиха в дъжда!
Дом им стана родната ми стряха,
под която скриха се в нощта.
Миналото се смали, изстина –
мокро бе до кости от дъжда.
В тъмното незнайно где замина,
влачено от мътната вода.
Но се стопли хладната ми стая,
звъннаха студените стъкла!
Вече имах свое кътче в рая –
свиреха щурчетата в нощта!