Кюлче приятелство
Приятели, защо предавате ме вие?
Защо забивате ми ножове в гърба?
Какво ли в вашите глави се крие?
Не знам, но бих дал всичко, за да разбера!
Вярвах в вас, обичах ви като семейство,
мислех си, че винаги ще сте до мен?
Как убихте всичко толкоз лесно?
И направихте ме тъй нещастен и сломен!
Нима не сте човеци със сърца,
а хамелеони дребни, без души?
Дано и вие имате сърца
и някой ден някой да ви нарани!
Дано да вярвате на някой с все сърце,
да го обичате и да му се доверите,
ала той някой слънчев ден да ви предаде,
да страдате и да ви болят безкрай душите!
И сълзите от вашите очи да не запират,
да се чувствате сами на този свят,
Реки от болка и нещастие да извират,
за да разберете, че предателството ви е ад!
© Красимир Тодоров Всички права запазени