Ирония това не е ли?
Да търся мене многократно,
пребродих лабиринти цели
оттук до никъде... и наобратно.
Вървя и плащам, ала зная,
че пътят е с цена висока.
И тичам, виждам се на края...
Пък аз съм в другата посока.
Финала кой ще ми покаже,
на моя маратон, на спринта?
В задънен път ще се окаже,
че всъщност аз съм лабиринта.
© Петя Гечева Всички права запазени