yotovava (Валентина Йотова)
2645 22377
8.04.2021 г., 7:45 ч.  

Лабиринт из млечния път 

  Поезия » Друга
685 11 15

ЛАБИРИНТ ИЗ МЛЕЧНИЯ ПЪТ

 

Когато пролетта проплаче

в проскубания листопад,

реката губера му влачи

и няма връщане назад,

и времето се ниже бързо,

изсипва се като просо,

и слънчев смях стените стърже,

и въздухът е с вкус на сол.

 

Ти чувстваш ли се победител?

Да  спорим е излишно – знам.

Поел по пътя към звездите,

човек е съвършено сам.

И няма кой да го изпрати,

и нито да го придружи –

роднина, враг или приятел,

изрекли купища лъжи...

 

Брегът тогава е различен.

Дали да драснеш кръстен знак

на всичко, дето си обичал?

За да се върнеш – непознат.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??