Лабиринт на смъртта.
В стая тъмна без прозорци,
само с безброй заключени врати,
с коридори безкрай, водещи
само до нови стаи с врати,
душата ми неуморно лети.
Обикаля и търси отговора на това,
какво всъщност означава света,
какъв е смисълa да си жив,
какво значи да си щастлив.
И с всяка нова заключена врата
част от твоята плът тя дава
и плътта на ключ става.
Така парченце по парченце тя
гасне и се стапя тихо в тъмнина,
а път към светлината така и не намира
и в този лабиринт на хаоса безспир скита.
Но с всеки коридор на лабиринта, наречен ЖИВОТ,
потъва във вечни тъмнини, водещи до нейния ГРОБ.
© Елена Всички права запазени