1.05.2015 г., 9:25 ч.

Лабиринти 

  Поезия » Философска
358 0 3

                       

 

Всяко посетено „там” се превръща в „тука”,

 изоставеното „тука” е отново „там”,

а да показвам  знание с езика на незнанието

е на измислиците огледалната измислица.

 

Да се изгубя в плетеницата от странности

на първообразите от библейски мисли,

през хилядолетия  да се здрависвам

със себе си  докато атомите се отдалечават,

а светлия ми дух в безкрайността се размножава.

 

Оловно време по косите ми се стича,

а моят лик  бледнее от желания.

Опитвам да открия със относително старание

неписаните сигми на вдъхновението- живот

и на препълнената му трапеза

със хиляди самотности да тържествувам,

напълно глуха за човешките брътвежи.

 

Това е анатемосана благословия.

Недостижима  е божествената лудост

препълнена до болка с нагнетени  мъдрости.

 Хоризонтите човешки опират в  носове,

докато Бог е  разказвач на тъжни приказки

и съзидател на мъгляви  сънища.

 

А мисълта ми е двубитна  информация,

а мисълта ми е Тезей залутан

сред лабиринтите на Минотавъра.

Ще се разтворя в сетна глътка въздух,

а след това като пробляскваща светкавица

ще ме срази с изгарящ шип самата ИСТИНА.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви,мили момичета,за хубавите думи и бъдете честити и благословени!-Ваша Загора
  • Оригинално и дълбоко философско, което докосва и те кара да се замислиш.Особено много ми хареса поантата:
    "Ще се разтворя в сетна глътка въздух,
    а след това като пробляскваща светкавица
    ще ме срази с изгряващ шип самата ИСТИНА.
    Поздравления и хубав ден, Диана!
  • Много ми хареса, Диана!Поздравявам,Ви!
Предложения
: ??:??