Вярвай, никога не бях те виждал
в толкова чаровна светлина,
сякаш буйният вулкан изригнал
праща поздрави на всеки по света!
Очите ти блестяха с онзи пламък,
но недокоснатите длани бяха
по-ледени от най-твърдия камък,
напразно истински така ме сгряха.
Страхът, приличен на змията,
плъпнала из райската градина
по-едри капчета замята -
добър да бъде - бързо да отмине.
Сълзите на дъжда се вляха
в неземната река, потоп родила.
А мъката по топлата ни стряха
прошепваше ти в унес "Мила..."
"The way you look tonight.."
© Мери Попинз Всички права запазени