Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
12.02.2013 г., 11:51 ч.

Лакът-душица 

  Поезия » Друга
729 1 12
Лакът-душица, домашен човек,
с чифт очила, руски книги -
щедро наследство от предния век...
Колкото - толкова. Стига.
 
Гръб не превивам, досущ вечно млад,
като канадска секвоя,
щото аз рана не слагам на склад
или усмивка на пояс.
 
Нито милея над принцип, ако  
е отживелица тъпа:
буза не давам, око за око,
нито пък кожа за тъпан.
 
И по закон любовта ми е все  
тъй разточително-кратка.
Тъкмо се свие край мен като псе
и подир час я отпратя.
 
Къкри вина, по-тръпчива от кал,
в моите вени нечуто.
Давам ви лапичка. Или ръка.
Късно е, късно е утре.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??