Patrizzia (Надежда Ангелова)
2274 18231
23.05.2024 г., 14:29 ч.

Лава, свила и тротил 

  Поезия » Философска
261 5 5

На мен пък ми се пише всеки ден,
не пиша ли – експлозия грози ме.
Стихът ми, от емоции роден,
не винаги с лице е или име.

 

Но крие лава, свила и тротил,
каквото ми тежи или е леко,
къде ли само с него не си бил,
но имай ми доверие, човеко,

 

додето дишам още на света,
душата моя в стих ще се разтваря...
С последния от тях ще заплатя
и на Харон навярно... На лодкаря...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
След хиляди защо
Violet_86 (Виолета) Violet_86
Поезия
Не ми се пише... За какво...
Отдавна всичко е решено.
Ти Космос си... А аз – Ядро...
след сблъсъка на две вселени.
Не ми се пише... За какво... ...
  273  7  9 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??