На мен пък ми се пише всеки ден,
не пиша ли – експлозия грози ме.
Стихът ми, от емоции роден,
не винаги с лице е или име.
Но крие лава, свила и тротил,
каквото ми тежи или е леко,
къде ли само с него не си бил,
но имай ми доверие, човеко,
додето дишам още на света,
душата моя в стих ще се разтваря...
С последния от тях ще заплатя
и на Харон навярно... На лодкаря...