в памет на Блага Димитрова
На светли пируети пада лавината на твоите коси...
Нима за тебе страдат и други алпинисти,че да си
толкова привидно тиха?И всеки да жадува връх!
Нима очите ни се слепиха от дъха на леден дъх
с който красотата твоя да ни дари и миг любов?
Смъртта в мига на воя и белотата от бял покров
над дните ти стовари силата на жажда за живот!
Остават дирите ти стари,зазидани в любовен свод...