Ти беше моята прелюдия -

сега си моят тих пристан,

а другите си мислеха, че луда съм,

когато казвах, че си моят сбъднат блян.

Ти беше моята вълна в морето,

но как си едновременно и лед, и жар?

Дали си топъл, пита ме сърцето,

а аз му казвам, че си моят леден нар.

Опитвам те и пак не зная

дали си истина, или лъжа.

По принцип не обичам да гадая,

но някак сладка ми е таз игра.

И както птицата лети на сляпо,

така и аз се целя в тебе напосоки.

Дали си сам, или си с ято,

дали мечтите ти са нависоко?

Но има ли значение сега въпроса,

или е просто знак със кривната глава?

И отговорът е във думичките: Мой си!        

Въпросът е къде си бил, любими, досега!