Леден сън
В съня си аз стоя
и сънувам се - сгушен на кълбо.
Бели тръпки бягат по моето тяло,
чакат ме да се изморя.
Търся си някъде малко топлинка,
било то от свещ или мъничка мечта,
но няма в този свят от замръзнало стъкло,
където всичко е толкоз рохко и чупливо.
Опитвам се с топъл дъх
очите от скреж да отмразя,
да прогледна онзи връх
и слънцето зад него да изгрее.
Ала студът разболя ме тежко,
на леглото жълт ме прати
и вместо да се лекувам,
аз единствено сънувам.
© Кирил Юнаков Всички права запазени