Легенда разказва за време чудато,
когато да любиш било чистота,
постъпиш ли скверно, тогаз осъзнато
Бог справедливо наказвал греха.
Залюбил млад момък девойка най-лична
от село родопско... до Зимзелен*.
Очѝ му оста̀ли в снага магнетична,
от синия поглед бил запленен.
Лицето забулено никой не виждал,
са̀мо два пламъка в дивни звезди,
но който ги мернел, с мера̀к* я обливал –
нея да има, в любов да гори.
Силно поискал я момъкът сна̀жен,
от мъка по сѐвда* дори залинял.
Тогава баща му, живот да опа̀зи,
гърне със жълтици на тейко* ѝ дал.
За тяхна невеста момата откупил.
Сватба им спретнал с дар нагласен.
С пѝснали зу̀рни* и с тъпан заду̀мкан
повел той сватба̀рите към Зимзелен.
Но тъкмо пресекли рекичката малка,
вятър задухал буен и щур,
вдигнал чумбера* на младата булка
и грейнало слънце с поглед –лазур.
Омаян от хубост свекърът ахнал,
останал безмълвен, от туй що видял,
мисъл нечиста в главата му щукнала,
мигом снаха си в грях пожелал.
Щом Бог го усетил.... буря извикал,
вятър завихрил до гняв възмутен.
Свекър с невеста ... в камък превърнал
и всички сватбари, в миг разярен.
Момъкът само милно погалил,
но той се примолил с` сълзи на очи
и него в скала̀ да стори без жалост,
та обща съдба с тях сподели.
И днеска на хълма до село красиво
камъни бели спомнят деня
за сватба злощастна, в която горчиво
Бог мълчаливо наказал греха.
--------------------------------------------------
Зимзелен – село в област Кърджали
Мерак – силно желание
Тейко - татко
Севда – любимо момиче
Зурна - дървен духов музикален инструмент
Чумбер – забрадка, було
10.10.2019
© Таня Мезева Всички права запазени