Легенда за Любовта
(поема)
С крилата на вечер замислена слиза
нощта над земята...В умората гръб
извила...А Месецът ясен възлиза
по свода небесен...Денят се изниза
белязан от знака на дебнеща скръб...
Душата на Вожда, от старост превита
напуска днес тленната, немощна плът...
Отеква и тропот от конски копита...
Душата на Вожда без вопъл излита-
Душата на Вожда поема на път... ...