tanq_mezeva (Таня Мезева)
1586 21230
3.05.2020 г., 0:02 ч.

Легенда за майстор Манол - българският Икар 

  Поезия » Оди и поеми
1522 5 14

Стара легенда с вълшебни слова̀
разказва ни с гордост за чудни дела̀
на български майстор, известен зида̀р,
Манол се наричал, безстрашен Ика̀р.

 

Та време османско когато било,
а нашта родина без цар с потекло,
султанът във Одринско се поболял,
но с божия воля все пак оцелял.
Решил се тогава, с поклон пред Аллах,
джамия да вдигне огромна, без страх,
та в слава на Бога, на вси чудеса,
да стане най-светлия храм на света.
Заръчал на всички султан Сюлейман,
Манол да издирят - майстор голям,
да го докарат в Одрина гра̀да,
за да въздигне святата сграда.
Седем години майстор Манол
не жалил ни сили, ни златен престол,
но сторил джамия за чудо и приказ,
кой я погледнел, възхита изпитал.
Цяла искряла тя в светлина̀,
с прозорци кристални - цветна дъга,
а минаретата стройни, напети,
сякаш подпирали горе небето.
Гледал султанът, очи му остали,
хубост такава до днес не видяли.
Накрая попитал майстора свой,
би ли направил по-добра той.
И както се случва с човек поласкан,
отвърнал безумно: „Султане, аз знам,
че мога по-ха̀рна от таз` да направя,
но трябват ми още злато и сла̀ва!“
Щом чул господарят тези слова̀,
облак надвиснал и с гръм след това
на хората свои с гняв наредил,
Манол да запра̀т в минарето, немил.
Че ще се мре, човекът разбрал,
тогава помолил управника с жал
за още поне няколко дена,
та уж да довърши джамията ценна.
Сложил султана най-строга стража
на майстора горд, за да покаже
че никой не може в тез` времена,
да скършва му думата с лека ръка.
Минал е ден, минали два...
дюлгеринът горе чукал с тесла
и вместо кусури да маха, напето
той майсторял крила за небето.
Четвъртия ден помолил се Богу,
дъските привързал и от високо
литнал Манола – същински Икар
към Тракия родна, за него олтар.
Стражите долу гледали неми,
след чудо такова остали втрещени,
как е възможно човек да умее
волно из въздуха чист да се рее.

 

После легендата нищо не казва,
где ли е кацнал крилатият майстор,
може би стигнал е родни земи,
български църкви... с любов да гради.

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. »

9 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Краси, благодаря за пожеланието, мила!
  • Успех, Таня!
  • Мариана, благодаря ти! Жени, за мен си нещо много специално! Прегръщам ви!
  • Танче, гласувах! Твои стихове-легенди са великолепни! Докосваш, вълнуваш, припомняш и го правиш изключително топло! Прегръщам те, Таня!
  • Благодаря ти от сърце, Мария! Приела съм го за мисия, дано с тях съумея да докосна повече хора!
  • Много творчески труд си вложила в пресъздаването на тази легенда в стихове, Таня! Поздравявам те за решението ти да съживиш историите на известни легендарни българи!
    Успех в предизвикателството ти желая, мила!🍀
  • Благодаря ти, Петър! Точно това се захванах да пресъздавам българските легенди в стихове, за да съхраня народната памет.
  • Нади, за мен е чест!
  • Много ми хареса, Таня! Успех!
  • Деа, Безжичен, Гоше и Дени, благодаря ви за топлите думи!
  • Танче, страхотно е. Много ме заинтригува, най-добронамерено ти завидях за таланта. И ти се възхитих.
    Наистина много ми хареса. Приеми искрените ми поздравления 🌹
    Давам последния си глас.
  • Направо ми спря сърцето, докато четох.
    Такава магия открих тук.
    Прекрасно пресъздадена легенда - една от тези творби, пред които аз просто оставам бездумен!
    Поздравявам те и пожелавам летящ полет в това предизвикателство към първото място!
  • Отново много оригинално и интересно написано.
  • Много ми хареса!
Предложения
: ??:??