tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
30.10.2019 г., 13:29 ч.

Легенда за родопския лечител поп Слав 

  Поезия » Оди и поеми
673 1 8

 

Стара легенда нарежда слова,
за мъж православен оставил следа.
Бил той отшелник, отрекъл греха.
Слав се наричал. Избрана душа.

 

Сам в планината живеел без страх,
с животните диви приятел бил драг,
обличал се бедно,  хранел с треви
мъдрецът тъй странен с бели коси.
Омайните билки познавал навред,
сръчно ги виел в лечебен букет,
а после с отвари, запарки и чай
болни лекувал в Родопския край.
За чудна му слава се чуло далеч,
на крак как изправял всеки човек.
Слепи и хроми, на смъртно легло,
дирели него да сторва добро.
Очи им отварял. Вдъхвал живот.
В пътя отчаян показвал им брод.
Раздавал безстрастно лек, светлина.
Вяра разпръсквал, чрез Божа ръка.
Благо нареждал им думи едни,
сърца да изчистят от помисли зли,
черната завист да хвърлят в реката ,
алчност да нямат, а чисти делата. 
Още наричал, рода си да помнят
в  бури и хали, в дни вероломни,
че коренът само носи живец,
сила изписва с невидим писец.
Дълго поп Слав из Родопи добрувал,
болни и бедни с обич лекувал.
Много народ изцерил, озарил
с вяра и слово лечителят  мил.

 

И днес в благодарност, покрита с цветя,
с дъхави билки и свежа трева,
на връх планината от слънце обляна,
здраве дарява... Попслава поляна.

 

30.10.2019

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??